В Част 10 от LFCA серия, четкахме върху класове IP адреси и даде примери за често използваните IP класове. Това обаче беше само преглед и в тази част ще се потопим по -дълбоко и ще разберем повече за обхвата на IP адресиране и броя хостове и мрежи, които предоставя всеки клас IP.
Има 3 основни класа IP адреси, които могат да бъдат организирани в таблицата по -долу:
Нека преминем през този ред по ред.
Клас А има диапазон на адреси от 0.0.0.0 да се 127.255.255.255. Маската на подмрежата по подразбиране е 255.0.0.0. Това означава, че първият 8 битовете се използват за мрежовия адрес, докато останалите 24 битовете са запазени за адресите на хоста.
Най -лявата част обаче винаги е 0. Останалото 7 битовете са определени за частта от мрежата. Останалото 24 битовете са запазени за адресите на хоста.
Следователно, за да изчислим броя на мрежите, ще използваме формулата:
2⁷ – 2 = 126 мрежи. Изваждаме 2 защото 0 и 127 са запазени мрежови идентификатори.
По подобен начин за изчисляване на хостовете прилагаме показаната формула. Изваждаме 2, защото мрежовият адрес 0.0.0.0 и адрес за излъчване 127.255.255.255 не са валидни IP адреси на хоста.
2²⁴ - 2 = 16,777,214
Клас В има диапазон от адреси на 128.0.0.0 да се 191.255.255.255. Маската на подмрежата по подразбиране е 255.255.0.0. В идеалния случай бихме имали 16 мрежови бита от първите 2 октета.
Най -лявите битове обаче са 1 и 0 и това ни оставя само с 14 мрежови бита.
И така, за броя мрежи имаме:
2¹⁴ = 16384.
За адресите на хостове имаме:
2¹⁶ - 2 = 65,534.
Клас В. има IP диапазон от 192.0.0.0 да се 223.255.255.255 с маска на подмрежата по подразбиране на 255.255.255.0. Това означава, че имаме 24 мрежови битове и 8 хост бита.
Започвайки отляво обаче, имаме 3 битове, които са 1 1 0. Ако извадим 3 битове от 24 мрежови битове, в крайна сметка получаваме 21 битове.
Така че за мрежите имаме:
2²¹ = 2,097, 152.
За адреси на хостове имаме
2⁸ - 2 = 254.
всичко IPv4 адресите също могат да бъдат категоризирани като Обществен или Частни IP адреси. Нека разграничим двете.
Частен IP адрес адресите са адреси, които са присвоени на хостове с локална мрежа (LAN). Хостовете в локалната мрежа използват частни IP адреси, за да комуникират помежду си. Всеки хост получава уникален IP адрес от рутера
По -долу е набор от частни IP адреси:
10.0.0.0 – 10.255.255.255 172.16.0.0 – 172.31.255.255 192.168.0.0 – 192.168.255.255.
Всичко извън този диапазон е публичен IP адрес, който ще разгледаме скоро.
Публичен IP адрес адресите се задават по интернет. Обикновено вашият интернет доставчик (Доставчик на интернет услуги) ви присвоява публичен IP адрес. Публичният IP след това се съпоставя с частни IP адреси във вашата LAN с помощта на NAT, съкратено от Превод на мрежови адреси. NAT помага на множество хостове в локална мрежа да използват един публичен IP адрес за достъп до интернет
Тъй като публичният IP ви е присвоен от вашия интернет доставчик, той привлича месечен абонамент, за разлика от частните IP адреси, които свободно се присвояват от вашия рутер. Обхватът на публичен IP е глобален. Публичните IP адреси дават достъп до онлайн ресурси като уебсайтове, FTP сървъри, уеб сървъри и много други.
За да знаете публичния IP адрес, който използвате, просто отворете браузъра си и търсенето с Google "какъв е моят IP адрес‘. Кликнете върху списъка с предложени връзки, за да разкриете своя публичен IP адрес.
Примерите за публичен IP адрес включват:
13.25.8.5.63. 3.8.45.96. 102.65.48.133. 193.150.65.156.
The TCP/IP моделът е 4-слоен концептуален модел, който предоставя набор от правила и комуникационни протоколи, които се използват в компютърни мрежи и през интернет. Той предлага представа как се извършва предаването на данни в компютър
Четирите слоя са както е показано:
За да получите по -добра визуализация, по -долу е TCP/IP модел на слоя.
Нека да разберем по -добре какво се случва на всеки слой.
Това е най -основният или елементарен слой в модела TCP/IP. Той определя как физически данните се изпращат в мрежата. Той определя начина на предаване на данни между две мрежови устройства. Този слой зависи от използвания хардуер.
Тук ще намерите кабели за предаване на данни като кабели Ethernet / усукана двойка и влакна.
Вторият слой е интернет слоят. Той е отговорен за логическото предаване на пакети данни през мрежата. Освен това той определя как се изпращат и получават данни по интернет. В интернет слоя ще намерите 3 основни протокола:
Този слой е отговорен за комуникация от край до край и доставка на безгрешни пакети данни от един хост на друг. Транспортният слой включва два ключови протокола.
И накрая, имаме слоя на приложението. Това е най-горният слой, който предоставя протоколи, които софтуерните приложения използват за взаимодействие. На този слой има безброй протоколи, но ние изброихме най -често използваните протоколи и съответните номера на портове.
Протоколи |
Пристанища |
Описание |
FTP |
20/21 |
Протокол за прехвърляне на файлове. Позволява прехвърляне на файлове между компютри |
SSH |
22 |
Secure Shell. Осигурява сигурна или некриптирана връзка между хост системите |
TELNET |
23 |
Осигурява несигурна връзка с отдалечени хостове |
SMTP |
25 |
Прост протокол за прехвърляне на поща. Улеснява доставката на поща |
DNS |
53 |
Система за имена на домейни. Разрешава имената на домейни до IP адреси |
HTTP |
80 |
Протокол за прехвърляне на хипертекст. Позволява достъп до уеб сървъри |
POP3 |
110 |
Пощенски протокол. Позволява изтегляне на поща от пощенски сървъри |
IMAP |
143 |
Протокол за достъп до интернет съобщения. Позволява достъп до поща, съхранена на пощенски сървър. |
SNMP |
161 |
Прост протокол за управление на мрежата. Позволява ви да наблюдавате мрежови устройства. |
HTTPS |
443 |
Това е защитената или криптирана версия на HTTP. Осигурява сигурен достъп до уеб сървъри. |
Моделът TCP/IP се използва най -вече за отстраняване на проблеми с мрежата и понякога се сравнява с модела OSI, който е 7 -слоен модел и който ще разгледаме в раздела за отстраняване на неизправности.
Това завършва поредицата от основни мрежи. Надяваме се, че сте разбрали основно.